Видин е град с двухилядолетна история. Създаден през III век преди новата ера, Видин изгражда своя облик в течение на столетия. Предполага се, че първото население на някогашното селище е тракийското племе трибали, но засега археологическите данни не потвърждават това със сигурност. Римското завладяване на днешните северозападни български земи започва в третото десетилетие пр. Христа и продължава до 46 год. Градът е влизал в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия, Крайбрежна Дакия. През римската епоха носи името Бонония. По време на средновековната българска държава е известен като Бъдин (до началото на ХI в.) и Бдин (след това) и е център на военно-административна област. От втората половина на ХIII век е главен град на Видинското княжество, а по късно - и на Видинското царство. Турската форма на името на града е Видин.
През XV-XVII в Видин е най-голямото търговско пристанище на Османската империя по Долни Дунав, а от XVIII в насетне се превръща в една от най мощните й крепости.
Старините на града са неговите памет и емблема. Паметниците на културата тук са над 100. Един от тях е и крепостта "Баба Вида".
Крепостта е единственото изцяло запазено отбранително съоръжение в България. Основите й са положени в края на Х в. върху една от кулите на антична Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е бил владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир (1352-1396/97г).
Крепостта заема площ от 9,5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от XVIIв). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.