Капитан Шад - Луй-Огюст Феликс Божур - Джон Галт - Феликс Каниц

Капитан Шад, 1740 г.

“Описание и наблюдения на господин Шад, капитан в Гайсбрук, за пътуването до Леванта, което извърши със свитата на императорското посолство”

“Старата крепост е разположена до Дунав срещу Нишката врата. Нейните високи стени със зъбери се свързват странично с ъглите на четвъртити кули, които са гъсто покрити с оръдия. Две оръдия има на стените, свързващи два бастиона, от които онази, която гледа на изток във формата на кула, е по-висока и по-масивна от всички останали. Един нисък, подзидан и назъбен насип, без да е укрепен странично по стар маниер, заобикаля всичко, а освен него и един ров, по-дълбок, отколкото широк, чийто насрещен шкарп е подзидан. В него има кална и застояла вода, дълбока няколко стъпки. От всички страни водата е заградена само с обикновена стена, висока колкото другите насипи, но тя е със стръмен наклон и укрепена от двете страни… Над билото минава една тънка, перпендикулярна и прорязана от зъбери стена, както нашите стари градски стени. Откъм водата тя е защитена с един насип. След един тесен проход започва нейният парапет, който е облицован до нивото на подножието на стената.”

Луй-Огюст Феликс Божур, 1829 г.

Военното пътуване в Османската империя или описание на нейните граници и на главните й отбранителни средства, естествени или изкуствени.

“Крепостта на Видин има формата на полукръг, чийто диаметър е Дунав; това е проста обграждаща стена, начупена от ъглови укрепления, сред които се издига един неправилен правоъгълник или по-скоро петоъгълник, който е обграден с пет кули; и от височината на тази крепост Осман Пазвантоглу отстоява толкова продължително време с няколко топчии полуци на всички сили на Османската империя.”

Джон Галт, 1812

Пътуване по море и суша в годините 1809, 1810, 1811

“Стените на Видин са добре изградени и укрепени по европейски образец, или по-скоро има съвсем слаба промяна от състоянието, в което са били, когато са го завзели австрийците… Старият замък, въпреки че е почти в развалини, все още е едно величествено и вдъхващо респект грамадно здание. Гледан от реката, той представлява прекрасно и живописно място в общия изглед на града. Близостта му до новите строежи служи да покаже, че каквото и да са могли да спечелят конструкциите по отношение на отбранителните съоръжения при съвременния метод на фортификация, тези на древните показват една по-изразителна внушителност.”

Феликс Каниц

Дунавска България и Балканът

“Най-старата и исторически най-интересната част на крепостта се намира във вътрешността на цитаделата, на ръба на дунавския фронт. В тясно пространство се издигат многобройни квадратни и многоъгълни кули. Всичко това образува постройка, в изграждането на която, след нейните основатели – римляните – са участвали всички следващи народи. Това е вероятно замъкът, построен – подобно на замъците в Курвинград и Витбол – от една от трите дъщери на българския цар… Сигурно е, че тук е била резиденцията на онзи княз Шишман и сина му Михаил, основал по-късно, след избирането му за цар, третата българска династия в Търново 1323 г.). За съжаление недоверчивият турски миралай ми позволи да заснема само непълен план на чудноватата постройка. Странни и неравномерни, нейните дебели зидове в редуващи се пояси от ломен камък и печени тухли приличат на някои съседни развалини от римско-византийската епоха. От ръкописна бележка върху споменатия стар план личи, че австрийският генерал Ветерани разпоредил през 1689 г. най-старото видинско укрепление да се обгради с нисък бруствер и ров. Тъй като не е годен за отбрана, дворецът служи на турците за съхраняване на муниционни запаси. Горната част на тази постройка е интересен пример на средновековно укрепително дело.”