ГЛАД
Първият известен управител на Бъдин е Глад. Той е имал титла таркан или комит, бил е от прабългарски произход и е управлявал значителни територии на двата бряга на Дунав чак до р.Марош (дн. Унгария). Живял е в началото на Х в. и се споменава във връзка с военните действия между българи и унгарци между 903 и 907 г. В анонимната хроника “Деянията на унгарците” се описват военните сблъсъци на Глад с унгарците. От нея става ясно, че Глад е воювал сам, без да очаква помощ от централните власти и е бил упълномощен да сключва самостоятелни договори.
САМУИЛ
Преди да стане български цар, Самуил най-вероятно е бил управител на Бъдинската област.
При бягството си от Цариград през 976 г. синовете на цар Петър I – цар Борис II и Роман – се отправили към България. При преминаването на границата обаче царят бил убит – сметнат бил поради облеклото си за византиец, докато “Роман се спасил във Видин”. Съвсем логично е той да потърси закрилата на някого от синовете на комит Никола, които тогава вазглавявали българската държава (всеки от тях управлявал определена област). Тъй като братята Давид и Мойсей действали в райони на юг-югозапад, а Аарон управлявал Софийска област, твърде вероятно е, че във Видин е бил именно Самуил.
ЯКОВ СВЕТОСЛАВ
Руският княз Яков Светослав потърсил убежище в България от татаро-монголското нашествие през 30-те години на ХIII в. Той успял да заеме високо положение в страната и през 1258 или 1259 г. се оженил за внучка на цар Иван Асен II (дъщеря на император Теодор II Ласкарис и Елена). Най-вероятно Яков Светослав подкрепял българския цар Константин Тих-Асен в борбата му срещу един от претендентите за престола Мицо и за тази си заслуга получил втората по значение след царската титла деспот. По-късно той умело лавирал между Търновското царство и Унгарското кралство и се превърнал в един от главните претенденти за българския престол поради роднинските си връзки (по линия на съпругата си) с Асеневци. Това станало причина царица Мария, съпругата на Константин Тих, която по принуда го била осиновила, да го премахне (най-вероятно чрез отрова) към 1276 т.
ШИШМАН
От 1280 до 1312-1313 г. властта над Бдинска област преминала в ръцете на Шишман, който имал титлата деспот. Той бил от кумански произход и бил женен за внучка на цар Иван Асен II (майка й е Анна-Теодора от брака на този български цар с Ирина Комнина, а баща й – севастократор Петър). Шишман не бил зависим от българския цар. През 1292 г. Ногай подтикнал Шишман да предприеме поход срещу Сърбия. При похода куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича, но след това сръбският крал Стефан Урош II Милутин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин. Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман, а мирният договор със сърбите бил скрепен с бракове между него и дъщеря на великия сръбски жупан и на сина му Михаил Шишман с дъщерята на сръбския крал Ана-Неда. Сведение от 1308 г. сочи Бдин за столица на България и Дунав за река, минаваща през средата й. По това време съуправител на деспот Шишман бил синът му Михаил Шишман (а, може би, и другият му син Белаур). Деспот Шишман е основател на последната българска царска фамилия (Шишмановци) от средните векове.
ЦАР МИХАИЛ III ШИШМАН АСЕН
Синът на деспот Шишман от първия му брак Михаил III Шишман Асен ( роден около 1280 г.) става съуправител на баща си в Бдинска област през 1308 г. Имал титлата деспот, получена вероятно от българския цар Теодор Светослав, с когото били братовчеди. След прекратяването на династията на Тертеровци бил избран за български цар (1323-1330) и за да подчертае връзките на рода си с династията на Асеневци, приел и името Асен. През 1324 г. са развел с жена си Ана-Неда, заточил я заедно с децата им, заедно с престолонаследника Иван Стефан, в манастир и се оженил за сестрата на византийския император Андроник III Палеолог (вдовица на цар Теодор Светослав). Цар Михаил III Шишман Асен загинал в злополучната битка със сърбите при Велбъжд на 28 юли 1330 г.
БЕЛАУР
Синът на деспот Шишман и брат на бдинския деспот Михаил Шишман – Белаур по всяка вероятност станал управител на Бдинска област през 1324 г. Той е сред “велемощните боляри”, влезли в преговори със сръбския крал Стефан III Дечански след битката при Велбъжд, довела на българския престол Иван Стефан и майка му Ана-Неда. Белаур бил привърженик на сръбското влияние и пръв съветник на новия български цар. След възцаряването на Иван Александър (в края на зимата на 1331 г.) Белаур вдигнал въстание срещу българския цар (1332 г.). Иван Александър успял да потуши бунта (преди 1337 г.) и да възстанови властта си в българския северозапад. Не е известно как е завършил житейският път на Белаур.
ИВАН СТЕФАН
Първородният син на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Ана-Неда е роден около 1300-1301 г. След 1324 г. заедно с майка си и братята си Иван Стефан бил заточен в манастир, а през лятото на 1330 г. той възглавил заедно с майка си българската държава. Поставянето му на престола от страна на сърбите, а също така и опасността от прекомерно засилване на влиянието им в България, довели до преврат през февруари-март 1331 г. След преврата Ана-Неда, Иван Стефан и другите й деца – Михаил, Шишман и Людовик – били принудени да избягат в Сърбия и от там – в Дубровник. По-нататъшната му съдба не е известна.
МИХАИЛ
Михаил, вторият син на цар Михаил III Шишман Асен от брака му с Ана-Неда, бил управител на Бдинската област през 1323-1324 г. и е имал титлата деспот, която получил от баща си след неговото възцаряване. Изобразен е върху фреска от църквата в с.Долна Каменица (днес в Сърбия), където е запазен и надпис “Михаил деспот, в Христа Бога верен, син на цар Михаил”. Други сведения за него липсват, поради което се приема, че е починал твърде млад.
ШИШМАН II
Шишман, третият син на цар Михаил III Шишман Асен от брака му с Ана-Неда, попаднал при татарите и се появил в Цариград като претендент за българския престол през лятото на 1341 г. Българският цар Иван Александър настоявал да му бъде предаден неговия “най-голям враг” Шишман, а империята в нежеланието си да изпусне възможността да се намеси във вътрешните работи на северната си съседка заплашвала да изпрати Шишман с кораби до Бдин, където той можел да разчита на значителна подкрепа “поради старото проятелство и близостта на рода”. В крайна сметка нещата заглъхнали, а по-сетнешната съдба на Шишман е неизвестна. Според някои сведения, цариградският патриарх Йосиф II (1416-1439) бил незаконен син на “василевса” Шишман.
ЛЮДОВИКО
Четвъртият син на цар Михаил III Шишман Асен и Ана-Неда, Людовико, се споменава като “братовчед” на неаполитанския крал Роберт в документ от 1339 г. След Сърбия и Дубровник той достигнал до Неапол. Последното сведение за него е от 1373 г.
ИВАН СРАЦИМИР
Превратът от 1331 г. довел на българския престол цар Иван Александър. Той имал два брака – с влашката принцеса Теодора и с новопокръстената Теодора (Сара). Роденият към 1324-1325 г. Иван Срацимир бил вторият син на цар Иван Александър. Към 1350-1351 г. цар Иван Александър се развел с майката на Иван Срацимир и обявил първородния си син от втория брак Иван Шишман за престолонаследник. Това влошило неговите отношения с Иван Срацимир, който през 1356 г. се обявил за самостоятелен господар на Бдин с титла “цар на българи и гърци”, което било прието от цар Иван Александър с мълчаливо съгласие. През 1365-1369 г. Бдинското царство било завзето от унгарците, а цар Иван Срацимир и семейството му били изпратени в Хумник. След като бил върнат в своите земи с помощта на баща си, той продължил да води самостоятелна политика, особено след смъртта на цар Иван Александър (1371 г.) Цар Иван Срацимир бил последователно унгарски и турски васал. Той се присъединил към кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд V, като им предал и намиращия се в Бдин турски гарнизон. Поражението на кръстоносците при Никопол (25.IX.1396 г.) довело до завземането на Срацимировата държава от турците през 1397 г. Царят бил изпратен в столицата на Баязид Бруса (в Мала Азия), където вероятно е починал.
КОНСТАНТИН
Управлението на Бдинската област, вече васална на турците, било поверено на сина на Иван Срацимир – Константин. Той заедно с братовчед си Фружин (син на търновския цар Иван Шишман) направил опит да се възползва от 10-годишните борби между синовете на султан Баязид I. Двамата се присъединили към антиосманския съюз, възглавяван от унгарския крал Сигизмунд V, през 1404 г. Пак те вдигнали българите от Търновското и Бдинското царство на въстание през 1408 г. То не успяло, но Константин продължил да управлява Бдинската област до 1412-1413 г. (според някои данни, дори до 1421 г.) Той починал в Белград на 17.IX.1422 г.
ОСМАН ПАЗВАНТОГЛУ
Най-известният управител на Видинска област по време на турското робство бил Осман Пазвантоглу. Той произхождал от богато видинско еничерско семейство и бил роден около 1758 г. На няколко пъти бил изселван заедно с баща си Йомер Пазвантоглу. Успял да откъсне голяма територия от централната власт в Цариград и да се разпорежда като независим владетел (1793-1807 г.) В края на XVIII в. султан Селим III предприел три похода срещу Видин и войските му на два пъти обсаждали града безуспешно. От времето на Осман Пазвантоглу са запазени военни, религиозни и обществени сгради. Той починал във Видин на 5/17.II.1807 г.
