- Паметник на Бдинци
- Костница на загиналите в Сръбско-българската война
- Катедралният храм “Св.вм Димитър”
- Църквата “Св.Панталеймон”
- Църквата “Св.Петка”
- Видинската митрополия
- Мавзолеят на Антим I
- Крепост "Калето"
- Музей "Конака"
- Кръстатата казарма
- Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу
- Еврейската Синагога
- Градският парк
Паметник на Бдинци
Паметникът на загиналите офицери и войници от Трети бдински полк във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. се намира на централния площад. Върху челната част на облицования с мрамор постамент има надпис:Величието на родината се гради
Върху костите на ония, които
Достойно живяха и умряха за нея”.
Костница на загиналите в Сръбско-българската война
Костницата на загиналите от Трети бдински полк по време на Сръбско-българската война 1885 г. е изградена през 1911 г. и първоначално била разположена на централния площад, но по-късно е преместена на предгаровия площад “Съединение”. Автор на проекта е скулпторът Андрей Николов, а на бронзовите релефи Арнолдо Дзоки. Състои се от централна част във формата на пресечена пирамида, в която е самата костница. Тази централна част е изградена от гранитни блокове. Отгоре има скулпторна фигура на войник в шинел с пушка в ръка. На лицевата страна има релефно изображение на сцена от войната и надпис: “На героите от 3-ий пехотенъ Бдински полкъ”.Катедралният храм “Св.вм Димитър”
Катедралата е втора по големина в България след храм-паметника “Св.Александър Невски” в София. Височината на централния купол е 33 м. Тя е паметник на културата от национално значение. Храмът има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик.Строежът на първия храм с това име започва през XVII в. Той бил дървен и съществувал около 2 и половина века. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост, след като през 1884 г. се взема решение за строеж на нова църква. На 10 март 1885 г. тържествено е положен основният камък на новия храм.
Църквата “Св.Панталеймон”
Намира се в двора на Видинската митрополия. Полувкопана в земята. Според надписа над входната врата, тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медалиони с изображения на светци, а по свода – евангелски сцени. В неговия център в два медалиона са изобразени Христос и Богородица. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г. В нея е служил Софроний Врачански по време на принудителния му престой във Видин от 1800 до 1802 г.Църквата “Св.Петка”
Построена е през 1627 г. върху основите на по-стара църква. Вкопана е дълбоко в земята и късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е с полуцилиндричен вход, в надлъжните стени има ниши. Над вратата е запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия воевода Матей Бесараб.
Видинската митрополия
Палатът на Видинската митрополия е построен в 1924 г. по инициатива на Видинския митрополит Неофит. В сградата се помещават архивът, кабинетите на протосингела и жилището на видинския владика. Сградата е с централна осна симетрия, в която е разположен главният вход, а в срещулежащата апсида – еднораменна вита стълба. Плановата схема е коридорна, издължена и в страничните крила (оформени като ризалити на челната фасада) са разположени две симетрични вторични стълбища с входове към вътрешния двор на комплекса.Мавзолеят на Антим I
Построен е през 1934 г. В подземието в саркофаг са положени останките на екзарх Антим I. Вътре помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. Над входа на квадратната куполна постройка, изработена от бял врачански камък, има портрет на Антим I от мозайка.
Крепост "Калето"
Крепостта е полукръг с диаметър около 1,8 км, образуван от стена, която следва брега на Дунав. В частта откъм Дунав укреплението е съставено от две каменни успоредни една на друга стени, а откъм сушата има бастионно очертание от седем фасове, съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством 8 бастиона и е съставена от една дебела каменна стена с широк около 18 и дълбок 6 метра външен ров, който се е пълнел с вода от Дунав.Днес от това крепостно съоръжение са запазени само крепостните врати: Флорентин, Еничер, Пазар и Стамбол капии. Те представляват засводени проходи, в чиито стени има каземати за караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна.
Към Дунав се е излизало през 5 врати: Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капии. До Телеграф капия крепостната стена е запазена.
Музей "Конака"
Турският конак е построен през втората половина на XVIII в. По-късно е значително видоизменен. Турците използват сградата за полицейско управление, а към 70-те години на XIX в. в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура.През 1956 г. сградата е предоставена на Историческия музей и музейните експозиции обхващат периода до 1878 г. и са застъпени праистория, палеонтология и археология. Нумизматичната сбирка наброява 2500 монети.
Кръстатата казарма
Кръстата казарма е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай (двореца на пашата), и е била използвана за конак на еничарите. Сградата е със застроена площ към 1260 кв.м и формата на равнораменен кръст. Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни двора. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно в план ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. След Освобождението е използвана като казарма на българската войска. Днес в нея е уредена етнографската експозиция на Историческия музей.Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу
Изградени са през 1798-1800 г. Джамията е забележителна с минарето, завършващо със сърце на върха – символ на независимостта на Пазвантоглу от султана и официалния символ – полумесеца. Според надписа над входната врата, Пазвантоглу е посветил джамията на бунтовния си баща, посечен във Видин по заповед на султана.
Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина. Над входа й е вграден надпис: “Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка”.
Еврейската Синагога
Построена е през 1894 г. Главната фасада е внушителна. Решена е с един издаден напред челен обем и две странични кули. Централният вход е засводен с полукрълга арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на шестоъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.Вътрешните размери на молитвената зала са 21х10 м. Централният кораб на залата е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите – с кръстати сводове. Трите свода са разделени от стройна аркада върху колони, които са чугунени, лети, бронзирани. Те имат база и кубични капители от малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Авторът на архитектурния проект засега е неизвестен. От 1950 г. постройката е загубила основната си функция.
Градският парк
Крайдунавският парк на Видин е решен в пейзажен стил (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства), в който хармонично се вписват боскетните форми на чемширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове).В парка има значими паметници – театър “Вида”, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, замъкът “Баба Вида”, трасето на римската крепостна стена, мемориални паметници и др.
Паркът е място за отдих и уединение - любимо място на видинчани и гости на града.